Природен газ в България

Проблемът


При природният газ винаги става въпрос за много пари. България консумира между 2.5 bcm и 3.0 bcm (милиарда м3) годишно. При цената от около $250 за 1000м3 в края на 2015-та година, това прави грубо сума около 700 милиона долара. България освен това винаги е плащала и плаща най-високите цени на газ в Европа в последните 20 години. Заслугата за този "успех" принадлежи на много конкретни "герои" като Евгени Бакърджиев, Р.Овч., Сашо Дончев и т.н., оставяйки страната ни с един източник дълги години и водейки всякаква пропаганда в услуга на Газпром.

Съществуват няколко мита за пазар на газ у нас, които изкривяват дискусиите по този въпрос, а именно, че втечненият газ е нова и много скъпа технология, че световните запаси на газ ще свършат твърде скоро, както и че газ в света или поне за нас има най-вече в Русия.


Първи мит - втечненият газ е нов и много скъп начин за пренос на газ
Втечненият газ не е нова технология. При него газът се охлажда до под -160 градуса, след което обемът му съдържа калории колкото 75% в бензина при еднакъв обем. Процесът е разработен още от Фишер-Тропс в Германия през Втората световна война. Втечнен газ за Западна Европа се пренася още през 1964г от Алжир до Англия. Днес, втечнен газ се изнася най-много от Катар, Индонезия, Австралия, Алжир, Малайзия и Нигерия. Русия също изнася втечнен газ, но не и за Европа. За 2012-та година 328 bcm или 1/3 от световния износ е реализиран чрез втечнен газ, а 705 bcm или 2/3 чрез газопроводи. Втечненият газ наистина е скъпа технология. Само един терминал струва 1 милард долара. Но интерконтиненталните тръби за газ също не са без пари и струват дори десетки милиарди. Защо нямаме възможност за доставки на втечнен газ досега или на газ от съседките си които внасят такъв, може би трябва да запитаме някои лица като Р.Овч., който ни обясняваше как горкият отивал да преподпише съществуващи договори с Газпром с "въже около шията" и които договори били секретни по желание на руската страна. После се разбра, че ние плащаме най-скъпо от всичките клиенти на Газпром. Цената по която Газпром ни продава газа е известна на практика на специалистите от целия свят и е секретна само за българския потребител.

Съществува и един друг вид за пренос, чрез сгъстен газ по море, за който се заговори при преговорите ни за доставки от Грузия. Газът се нагнетява до 200 атмосфери, като се достига калоричност 42% от тази на втечнения газ, или обемът необходим за преност е 2.5 пъти повече. Предимството е за по-къси разстояния и в това, че 90% от инвестициите са в самия транспорт по море. Това намалява и рискът за инвестицията тъй като корабите могат просто да бъдат продадени, ако се окажат ненужни.


Втори мит - световните запаси ще свършат скоро и цената му постоянно ще расте
Изчислено е за доказаните залежи на конвеционален газ в света, че при сегашното потребление той би бил достатъчен за 98 години. При отчитане на залежите и от шистов газ твърденията са, че газ в света ще има дори за 200 години напред. При това шистовият газ не е единствения неконвеционален газ - има много залежи на газ, който е свързан с някои почви пясъци и лед, при въглищните запаси и т.н. Резкият спад на цените за последните няколко години говорят също, че повечето специалисти вярват, че има повече газ в света от колкото се е смятало преди.

Газ вече може да се произвежда също синтетично по много начини. Методите за добив на "биогаз" от органични продукти и отпадъци са вече достатъчно популярни. Добива на биогаз в Европа през 2013г е бил 16.5 bcm и набира скорост. Газ се добива и по все по-ефективни методи от вода и ток на базата на електролиза. Ефективността при преобразуването ток-газ-ток достига при това към 40%.

Много специалисти, особено работещите за газовата индустрия, говорят за повишение на потреблението като изтъкват различни причини - за балансиране на ВЕИ централи, изхвърляне на 50% по-малко CO2 в атмосверата при производството на ток спрямо въглищата, възможност за много по-екологичен транспорт и т.н. Фактите обаче говорят, че потреблението през последните години на газ в света се увеличава много слабо, а в Европа се наблюдава едва ли не срив на потреблението.


Трети мит - Русия е единственият сериозен източник на газ за България
Русия е най-големият износител на природен газ в света, но тя няма нито най-големия добив нито най-големите резерви. Тя загуби лидерското си място в света като производител само преди няколко години, като през 2015г. добива й е вече 573bcm, а на САЩ 767bcm или с цели 34% повече. Около 2/3 от добива й използва за вътрешно потребление и изнася около 1/3, от които към 150 bcm за Европа и Турция. Повечето й традиционни залежи започват да намаляват и тя се ориентира да разработва находища много на север, което оскъпява разходите й. Залежите й в края на 2014г се оценяват на 17.4% от тези в света с около 33,000 bcm, на второ място след залежите на Иран които са 18.2%. В света има и доста други държави с много сериозни залежи на газ но въпросът е кой се е "погрижил" ние да сме единствената държава в района, която не си е осигурила да купува газ отдругаде. Ситуацията лъсна при кризата от зимата на 2009г, когато Украйна блокира доставките на руски газ и ние останахме единствената страна в района без газ. Оказа се, че Газпром дори не дължи обезщетение за спирането и може да ни спира газта едва ли не всеки път когато не е на кеф. Русия води изкллючително груба политика на търговия с газ с която успя последните години да реализира свръхпечалби, но си навлече и много неприязън от ЕС и от други страни.

Миналото остава по-маловажно, въпросът е какви са шансовете да си осигурим и други източници на газ за напред и колко бързо може да стане това, за да се освободим от монопола на Газпром.


Възможностите за диверсификация на доставките на газ в България могат да се търсят в три посоки:
  • 1. Търсене и разработване на собствени находища
  • 2. Връзки със съседните ни страни
  • 3. Договори с по-далечни страни и участие в големи международни инфраструкторни проекти за пренос на газ