Природен газ в България

Шистов газ


Едва ли е размуно България да става една от първите държави в Европа, която да позволи добива на шистов газ на територията си. Добре познаваме ниския контрол на каквото и да е у нас и лесното му преодоляване с корупция. Нямаме дори специалисти и капацитет да го упражняваме, а и не сме от държавите, които използват най-интензивно природен газ.

Не бива обаче да оставаме завинаги с едно примитивно мнение за шистовия газ, като това насаждано от известния у нас филм "Gasland". Апокалиптичната картина която филма се стреми да насади не отговаря на реалността. Когато във филма е показано как може да се запали вода е "забравено" да се спомене, че на това място в северна Пенсилвания такъв феномен е съществувал от много отдавна и дедите на заснетите във филма са могли да палят водата 100 години преди да е пробит първият кладенец на шистов газ там.

Твърде истерично звучат и някои твърдения за предизвикване на земетресения, замърсяване на вода чак в София от сондажи в Добруджа и т.н. Често тези твърдения се издигат като лозунги от някакви странни екологични организации у нас, според които шистовият ще унищожи безусловно България за няколко години в името на частни империалистически американски интереси, докато един ядрен реактор в Белене би бил не само 100% безопасен, но и съвсем екологичен.

Добива на шистов газ е свързан с два основни екологични проблема:
  • изразходва се твърде много вода, която особено на някои места може да е и без това недостатъчна. По проблема се работи като се правят опити, необходимата вода за един сондаж да се използва многократно. Някои компании се опитват да използват дори технологии без вода, като се опитват да я заменят с пропан-бутан, а други се опитват да я заменят със смес от въглероден двуокис и азот
  • уплътнението на сондажите не винаги е на 100%. Допуска се и неконтролирано изхвърляне на отпадъчните материали след сондажа на произволни места. Това води до неконтролируемо замърсяване на почви и води с някои силни токсини, използвани при фракинга. Някои големи фирми дори не декларират какви съставки използват, под предлог, че това е търговска тайна. При силен натиск на големи фирми върху малки и корумпирани правителства като българското, подобни аргументи биват приемани лесно. От друга страна фирмите се стремят да разработват нови технологии, при които да няма токсични вещества, както и замърсяване с газ на водата и въздуха от неконтролираното му изпускане.


  • Добивът на шистов газ в САЩ е познат още от 70-те години, но едва преди 5-6 години започва да се използва интензивно. В момента в САЩ има над 400,000 кладенци. 180,000 от тях са в Тексас, като хората там ги приемат вече за нещо нормално и ги допускат дори много близо до някои градове. В началото на 2013г във Fort Worth, който е слят с Далас вече има 8000 кладенца които са в рамките на града и са в пряк контакт с училища, жилищни сгради и пътища.

    Кладенците за шистов газ се сондират до 4км дълбочина, след което чрез "фракинг" - смес от вода, пясък и различни химикали под високо налягане се достига хоризонтално на разстояния до 4км. От подобен кладенец може да се добива природен газ над 20 години.

    Технологията на "фракинг" става все по-усъвършенствана и се прилага не само за добив на природен газ, но и на "шистов нефт". Използва се дори и при "усъвършенстваните геотермални електроцентрали" - EGS за директно производство на ток от нагорещени скали под земята, където няма наличие на минерални води и гейзери. САЩ вече произвеждат не само 40% от природния си газ чрез "фракинг", но и 30% от нефта си. След няколко години същото може да стане и с производството на ток от EGS, като чрез тях може да се добива не само ток, но и много редки метали.

    Значението на шистовия газ нараства изключително рязко за последните пет години, като е на път да пречупи някои тенденции не само в световнта енергетика, но и в световната икономика. Цените на природния газ, който е не само основен енергиен носител но и важна суровина, благодарение на шистовия газ в САЩ се срутиха 5-6 пъти. Европа наблегна на екологичните проблеми, но вече преосмисля поведението си, тъй като стоките и стават все по-неконкурентноспособни. Това води до социални проблеми, а дори и до екологически тъй като не остават достатъчно пари за други екологични програми.

    В Китай където се счита, че се намират най-големите залежи на шистов газ в света - около 31,000 bcm, правителството счита през 2015г да добие 6.5 bcm, а към 2020г да добива вече между 60 и 100 bcm на година. През 2014г Китай е добил 3.2bcm и е станал третата страна в света по промишлен добив на шистов газ след САЩ и Канада. През 2015-та година в промишления добив се включи и четвъртата страна - Аржентина, все още с производство около 0.5 bcm за годината, но много сериозни инвестиции, реално разкрити залежи и перспективно оформено законодателство.

    Според доклада на EIA от юни 2013 страните с най-големи запаси на шистов газ в света са Китай - 31 tcm, Аржентина - 22.7tcm, Алжир - 20 tcm, САЩ - 18.8tcm, Канада - 16.2tcm, Мексико - 15.4tcm, Австралия - 12.4tcm, Южна Африка - 11tcm, Русия - 8.1tcm и Бразилия - 6.9tcm. Много от тези държави също са заявили сериозен интерес да добиват шистов газ, като са се преборили вече с опасенията на хората от екологичните проблеми при добива му. През 2014г в Аржентина е планирано да се направят 200 сондажа, в Китай - 60, в Австралия - 25, в Русия и Саудитска арабия - по 20, в Полша - 12 и т.н.

    През 2014 година се правят вече доста пробни сондажи в Англия, Германия, Полша, Румъния, Дания и Унгария. Очакванията са през 2015г да се направят и първите промишлени сондажи в Европа.


    В резутат на многобройните политически, икономически и екологични спорове към момента се в Европа се е очертала следната карта: