Природен газ в България

Пренос на газ от съседните ни страни


След газовата криза от зимата на 2009-та с помощта на ЕС беше решено да се изградят локални връзки за пренос на газ с Румъния, Турция, Гърция и Сърбия.

За вярване или не, по време на кризата с Украйна, президентът Първанов "успя" да договори газ от Румъния за България без въобще да се замисли, че за такъв няма изобщо тръби за транспортирането му. Такъв газопровод обаче за радост, макар и с огромно закъснение се очаква да бъде пуснат в края на 2016 година. Газопроводът с Румъния - IBR, ще бъде само 24км и ще свързва Русе и Гюргево, като ще минава 1.2 км под Дунава. 15км ще са на територията на България. Ще има капацитет 1.5 bcm. Проектът е за 27 милиона евро. През 2012г Румъния е добила 10.9 bcm, при собствена консумация от 13.5 bcm. В Черно море обаче дъбоководните сондажи вече са доказали запаси към 80 bcm, а възможните й запаси на шистов газ се оценяват засега на 1,400bcm - на трето място след тези на Франция и Полша.

От януари 2014г газовата връзка между Кула и Валовища в Гърция е реверсивна, като вече има капацитет от 3 милиона м3 на ден. Някои повдигат въпроса дали Гърция има резервен газ за нас. През 2012г Гърция е изразходвала 4.4bcm газ, като 3.0bcm (малко повече от нашето годишно потребление) е използвала за електропроизводство. Гърция е вече втората държава в ЕС след Италия по дял на производство на ток от фотоволтаици, което намалява дела на произвеждания й ток от газ по естествен начин. Въз основа на подписано споразумение от 1 юли 2016г български лица могат да закупуват природен газ от Гърция или направо от транзитирания газ за Гърция през България. Това ни дава възможност да купуваме руски газ от Гърция, ако е по-евтин там, да изнасяме ток за Гърция срещу който да внасяме газ или да внасяме примерно танкери с втечнен газ там срещу които да ползваме газ, който пренасяме за гърците и т.н.

Другата връзка с Гърция - IGB е в дълъг застой поради неясни причини. Газопроводът е с капацитет 3-5 bcm на година, реверсивен и ще бъде дълъг 168.5км, 28.5км от които в Гърция и 140км в България. Ще започва от Комотини, ще минава през Хасково и ще достига до Стара Загора. Цената му се оценява на 200 милиона евро, като около 25% ще бъдат поети безвъзмездно от ЕС. За последно започването на строежа му е отложен до есента на 2016г. Проектът е особено важен, тъй като ще ни осигури косвена връзка до всички доставчици в света на втечнен газ. Би могъл да ни осигури връзка и до новоразработваните находища от Египет, Кипър и Израел. През 2011г Гърция специално реконструира своя терминал за втечнен газ в Revythousa, на 45км западно от Атина за капацитет 5.2 bcm годишно с цел да улесни доставките на втечнен газ за България и Турция. Реконструкцията включва построяване на трети резервоар, който увеличaва капацитета с 40% до 225,000 м3 LNG. Обмисля се също строежа на нов терминал за втечнен газ в северна Гърция, като голям дял от приемания втечнен газ от там би могъл да се насочва за България по IGB. През северна Гърция ще минава и газопровода TAP с първоначален капацитет 10 bcm годишно, който ще бъде увеличен с допълнителни компресорни станции после до 20 bcm годишно. При това газопроводът ще е напълно реверсивен и ще позволява пренасяне на газ и от Италия към Гърция и България. Очаква се строителството му да започне през 2016-та и да завърши през 2019-та година, като ще може да осигурява Каспийски газ от Гърция за България чрез локалната му връзка при Комотини с IGB.

Газопроводът с Турция - ITB може да ни осигури газ чак от Азърбейджан, както и косвена връзка до терминал с втечнен газ. Предвижда се капацитетът му да е 1-3 bcm с взможност да се увеличи до 5 bcm. Проектът е в много начален стадий, като някои са оптимисти, че газ по тази тръба може да тръгне през 2016г.

Газопроводът до Сърбия, София – Димитровград – Ниш, ще бъде реверсивен, с капацитет 1.8 bcm и възможност до нарастване до 5 bcm годишно. Ще бъде дълъг 150км, като 50км ще са в България. Връзката ще е също изключително важна тъй като би ни дала достъп до големия газов преносен и търговски център в Baumgarten, долна Австрия.

Вижда се, че ако осигурим 40% от потреблението си от собствен добив, всяка от тези връзки би могла да осигури останалите ни необходими 1.5 bcm, за да застанем спокойно на преговори с Русия срещу всякакво изнудване. Отделно, при реализацията на тези връзки, ще бъде възможно да се организира свободен конкурентен пазар на Балканите, подобно на съществуващите в западна Европа и САЩ и вече никой няма да пита "как може да стигне газ до България", а само "какви са цените на газа на борсата днес?".